Книжен Задник

 Дисклеймър: Тази "статия" е писана за Книги Игри. бг и можете да я прочетете  на сайта им.   Тук я качвам за да ми е нещо като архив.  Най-дълго чаканото ревю на най-дълго чаканата книга-игра е вече факт. И то не къде да е, а на сайтеца на моите нови приятели, неможачите Книги Игри.БГ (Да не се бърка точка НЕТ, който е на някой си Вилиян, който го бил откраднал от някого си или нещо такова). По традиция най-дългоочакваните произведения са и едни от най-тъпите, така че това ревю може да ви остави доста разочаровани. И няма да ви се сърдя, чувствах се тъпо като четох Пичо, чувствам се още по-тъпо да пиша за него. Не за друго, ами просто, както често се случва  всичко около тая книга е в пъти по-интересно от самата книга . Например това е  книгата, която шест пъти влиза и излиза от печатница , поради различни издателски затруднения; като лошото време и изборите. Когато звездите се наредиха, един пергиш на име Илко саботира целият тираж с 50 бройки и всичко бе...

Истории от Варела е балада за клошарите. Така де, със същият успех това можеше да е балада и за български писатели. Всеки, който е бил на премиера на Сборник, знае за какво говоря - окъсаните якенца, чорлавите коси, плешивите темета и впиянчените погледи.  Един от тези автори, веднъж пристигна на премиера с шалче на любим футболен отбор, друг представи творбата си облечен по потник, трети дойде на премира на книгата си с карирана риза, шапка с перо и сандали. Може да се каже, че съм се нагледал на какво ли не.  С годините имаме малък ъпгрейд от гледна точка на това къде се състои премиерата, вече събранията са в галерии и клубове за бордови игри, докато преди тези събития се случваха в опърпаното кино Влайкова или някоя сатанинска смръдлива дупка като Черната Ложа. И ако мислите, че това са преувеличени истории, то аз имам снимковият материал да го докажа!!! Но понеже, не е коректно да се разпространяват снимки на хора без разрешение, то аз мога да продължа да развивам тезата ...

Сериалът "Войната на буквите" по нищо не се различава нито отстъпва от "Домът на Дракона". И двете са на ръба на фантастичното, става дума за банална семейна история в псевдо-исторически сетинг. Диалозите са сходно нелепи, а Джордж Мартин е почти толкова скучен, колкото и Българската история (Освен Дойран ест. и онази история с черепа на Никифор станал на чаша).  Просто HBO имат пари за Дракони, а БНТ не. Което не е никакъв бонус, тъй като драконите от Игра на Тронове/Домът на Дракона са почти толкова грозни, колкото нелепата трактовка на Спилбърг за динозаврите в Джурасик Парк. Реално, на тоя етап, единствените които не харесаха плешивото теме на Бахаров и ко. са група вмирисани  ларпъри, които се бият с дунапренови доспехи зад хотел Хилтън, но до ден днешен пускат мемета за кожените си изделия предизвиквайки гардероба и сценографите от Ню Бояна. Останалата част от публиката, просто не им пука или поцъкват разочаровано с език с думите "ех какви сериали имаше п...

Туй ревю е от архива и мисля, че е "текста" който ме изстреля във висините. Тоест да се разбира, че е събрало малко повечко читатели от книгата на български автор. Не знам какво прави Мартин Колев днес, може би, и той като Марин Трошанов се радва на популярност, докато аз седя, бъркам си в носа и не правя нищо смислено с живота си освен да рециклирам старо съдържание.  А сега към ревюто, което е късо колкото и таланта на Сим Николов.  Виждам, че бездарните гъдулки от Лазарус са се изказали негативно, но нека това не ви обърква. Софийски Нескопосници е точно толкова тъпа и зле написана, колкото някои от ревютата suggest-ват. Дори с генератор на произволни фентъзи имена не бих сътворил по-нескопосано име от "Бриан", а навярно и холивудски софтуер за генериране на сценарий би ми поднесъл по-добре изградена история от клишета. Ако това беше гудрийдс бих дал две звезди за изключително добрата корица и забележителния PR, които Христо Блажев прави.  За съжаление, обаче съм...

Това е "ревю" от архива на Goodreads с добавени малки бонуси за обем. Ебаси, eбаси... След новогодишна нощ в "Плаза", прекарана в компанията на разголени, но прости жени, които са ме завряли дълбоко във френдзоната, аз останах на кръстопът, в който трябваше да избирам - да довърша новогодишната нощ в Строежа или да ида на нърд парти. Избрах второто.... голяма грешка! Всеки бил на такъв "event" е наясно, че това е мястото където ще се запознае с УАРЛОКА ниво 80 в еди коя си игра, с червенокосата фемме фатале, която може да засрами всеки only fans акаунт, както и да бъде заобиколен от smirky многознайковци, наложили монопол на мнението по всяка една тема - като например провеждането на ЛАРП в пресечен терен по време на дъжд.  Тъй като, в един момент, ме заболя адски малкото ми останал мозък от приказки ала; "за това кой къде е косплейвал елф на Витоишка", аз реших да преровя книгите на нашият любезен домакин. А на пияна глава това е лошо, тъй като ...

Продължавам да държа в съспенс, общо двата си фена от СКИ (сдружение книги игри) и Жоро Батката от Бургас, като бавя рювото за "Епичният Елф Пичо". Истината  е, че това е поредната книга около която всичко друго е в пъти по-интересно от самата нея. За съжаление, просто, просто не мога да се насиля да я започна. В смисъл, още в началото ме посрещат кринджави понятия като Анда, Фуера и нещо си там на елфически. Нямам менталният капацитет да чета,  макар и да съм сигурен, че Боби е написал добра книга. Вместо това бях на театър. Болдвам го за да не си помислите, че това е ревю за филма "Русалки". Заведоха ме да гледам "Русалка" по Пушкин, и аз очаквах да видя нещо издържано в епоха и със стил, но вместо това получих фронтална лоботомия. Никой не ми бе споменал, че става дума за така нареченият "модерен", театър и ако знаех този факт, то аз бих останал у дома и да направя опит да прочета "Вечният Войн" (въпросният Епичен Елф). Илюзията ми,...