"Русалка" в Народния... по Пушкин

Продължавам да държа в съспенс, общо двата си фена от СКИ (сдружение книги игри) и Жоро Батката от Бургас, като бавя рювото за "Епичният Елф Пичо". Истината  е, че това е поредната книга около която всичко друго е в пъти по-интересно от самата нея. За съжаление, просто, просто не мога да се насиля да я започна. В смисъл, още в началото ме посрещат кринджави понятия като Анда, Фуера и нещо си там на елфически. Нямам менталният капацитет да чета,  макар и да съм сигурен, че Боби е написал добра книга.

Вместо това бях на театър. Болдвам го за да не си помислите, че това е ревю за филма "Русалки". Заведоха ме да гледам "Русалка" по Пушкин, и аз очаквах да видя нещо издържано в епоха и със стил, но вместо това получих фронтална лоботомия. Никой не ми бе споменал, че става дума за така нареченият "модерен", театър и ако знаех този факт, то аз бих останал у дома и да направя опит да прочета "Вечният Войн" (въпросният Епичен Елф).

Илюзията ми, че все пак ще е окей, бе напълно разбита в момента, в който Княза се появи на сцената обут по анорак и загащен в анцуг с кецки марка "адибас", и започна да комуникира с любимата си (не тая къде се мята да умре и да стане русалка, а другата) с мобилен телефон. Тя, горката, от своя страна гугълваше за проблемите на бременността на фона на телевизор по който вървеше предаване с Гала. Все още мечтая за денят, в който ще видя Пушкин, Шекспир или Молиер поставени в епоха, а не в бизнес костюми, анцузи и с мобилни телефони, но мечтите са като салама.. или май това беше свободата? Ба ли го. 

От до, цялата естетика лъха на гопници, източно европейска атмосфера примесена с хардбас или някаква друга тъпа техно музика  Когато го изтъкнах като факт (между другото доста невъзпитано е да се говори в театъра, но не се сдържах) бях уведомен, че режисьорката на спектакъла  е украинска лесбийка. Потънах в креслото си виновно с "аха" коментар, чувствайки че извършвам нещо лошо, като антисемитизъм, да речем и млъкнах.

Какво ме очаква, обаче, трябваше да предвидя още на ниво сценография. Режисьорската явно има детска травма; като e паднала в басейн или баня; или е била лишена от привилегията да посети такива. Цялата сцена е усукана в железни  тръби, от чиито таван висят душове, които капят. Извън детската травма на режисьорската свързана с вода; явно цели да ни се загатне, че героинята на Пушкин ще стане русалка. Следователно, отвсякъде шурти и капе вода. Добре, че не бях на преден ред, иначе щях да съжалявам, че не си нося чадър. Също така, тежка им гърбина на техническите служби, които им се налага да сглобят и разглобят тая конструкция преди всяко изпълнение. 

В заключение мога да кажа, че се получава едно безумие, в което текста на Пушкин върви в стар стил и в епоха, но на сцената виждаме модерни дискотеки, обръщане на водки и анцузи. Сцената в която една от актрисите застава под душа, на фона на жълта светлина имитиращ golden shower, не искам да я коментирам. Жалко, тъй като актьорския състав е доста добър, а режисьорката подобно на дърводелци като Здравко Митков и Пламен Марков е успяла да извади 0% от тях.

Като цяло, доста съм разочарован от репертоара на Народен Театър. В сми, това далеч не първият безумен и модерен спектакъл, който виждам там. Ако режисьора на това нещо, не си и играло с басейни като дете, то предполагам че режисьора на "Елементарни Частици" по Уелбек, като тиийн не си е играл с пишката си, че поставя тая отчайващо тъпа и сексуално фрустрираана книга на сцена. Но това е тема за друго "ревю". 

Това е първото ми и последно ревю за родните театрални постановки. Не съм готов, а и вие не сте готови за високопарни термини като: Органично, Мизансцен и тн. Нека са простички нещата, като книга на роден самзидат.