Гледах Гетсби в Младежкият за да не го гледате вие.

Искам да ви кажа, че докато вие се редите да си купите билети за Gorillaz, Moby и разни други покемони, аз си взех билети за Великият Гетсби в младежкия театър. Направих го поради две причини. Първата е, че в България театрална критика няма. Всичко пляска в дебилен възторг, с провиснала лига на уста, а посредствените режисьорчета и техните отрочета ги канят по медии да леят тъпни и да се тупат по рамото един друг. Втората е, да си спестите едни 40 лева, в случай че някой нещастник се опита да ви навие да гледате това недоразумение. 

И ако сега повдигате вежда защо едно театрално представление струва 40 лева, то аз ще уточня, че това не е какво да е представление. А такова с участиено на Руши Виденлиев в ролята на Гетсби (of all people) и композирано от Гафа (тайпото е умишлено, всички се сетихте, че говоря за Джентълмена от Квартала). 

Тъй като 99% от читателите ми нямат идея за това какво е мизансцен, органичност и режисура, то аз ще ви спестя висикопарното плямпане и ще говоря като на обикновени ора. Не, че се изисква специално образование за да загреете, че сте си дали парите за ебаси тоягата. 

Тази постановка е катастрофа. Пълна и стопроцентова. Трябваше да започна с тези две изречения и да ви спестя празния текст до тук. Не знам коя е Елица Йовчева (режисьор и драматург), но тя трябва да се върне на първи курс в НАТФИЗ да си преговори елементарни неща. Но да започнем едно по едно, а първото което ми идва на ум е кастинга. 

Руши е толкова на място като Гетсби, колкото Фънки ако беше Макбет. Това важи за абсолютно целият кастинг с едно изключение. Това е Венцислав Димитров (актьорът, не ченгето от ДС), който е истински звяр на сцената, и ако не бяха танцьорките на сцената щеше да ме накара да се съмнявам в сексуалноста си. Между другото, мисля че играе и в Тортила Флет в 199. За актьорската игра няма много какво да се каже - актьорите декламират и рецитират без някакво дълбоко осмисляне на текста. Хроничен проблем на БГ театъра. 

Режисурата е тотален хаос, всичко по някаква причина се случва в лявата част на сцената, но в същото време има диалози и действия по цялата сцена и зрителя остава тотало объркан къде да гледа. Ако не знаеш кой е драматургичният фокус в една сцена, не се занимавай въобще, бих казал аз. Драмаургичните решения също са.... интересни. Няма да е БГ театър ако дидактично не ни се диктуват цели абзаци от адаптирания текст. Пет минути от началото и актьорът, който играе Ник Карауей (Тошко Ненов), все още беше на първа страница. Между другото, в тази театрална адаптация, Ник Карауей разказва всичко това на психотерапевта си. В ролята Мая Бабурска, която сигурно е объркана какво прави в тази продукция. Но и аз бих бил объркан, тъй като не помня такъв персонаж в книгата, но спомените не са това, което бяха.... 

Музичката на Графа и мултимедията обаче бяха окей! Толкова окей, че медията сякаш е взета  от филма на Баз Лурман а музиката от Beatiful Emotional Music ала ютуб канал. Но това е просто спекулация, просто имаше неща, които приличат. Нямам време да правя музикални сравнения, Графа е свършил добра работа и това го казвам откровено без лигни. А авторите на това нещо толкова са си повярвали, че правят ебаси спектакъла, че преди началото са сложили пликове с покана за някакъв си бар Номо. Бар в който бих отишъл само ако страдам от кататония. 

Това "ревю" можеше и да е много по-добре, но ума ми не побира как такава посредствена среднящина е комерсиален успех. А може би, умът ми е много малък и проблемът съм аз, тъй като докато Тошко Ненов врещеше "Всички те не струват колкото тебе Гетсби" а аз крижндвах, момимчето до мен плачеше! То и на мен ми иде да заплача, като се сетих, че дадох 40 лева.