Четох разкази на Кайо за да не ги четете вие.

Преди години един авер ми писа "Абе задник, ти въобще четеш ли ги тия автори като ги ревюираш". Замислих се, тъй като до тоя момент най-популярното ми ревю беше ревю по корица за една книга-игра, която адски ме мързеше да прелиствам дори. Та си рекох, дай барем един път поне да прочета колзетните напъни на бездарниците, които се пишат "писатели" у нас. 

Бившата ми съпруга (ако не знаете аз съм разведен) бе приготвила торба с книги за подаряване на местният книжар. Лично аз бих ги подредил там където баба ми подреждаше старите си книги - в щайгата за подпалки до печката на селската къща. 

Та тъй, там сред бездария като 18% Сиво се подаде и "Има ли кой да ви обича" - сборник с разкази на Калин Терзийски издаден от Колзет 45. Калин Терзийски, в случай че не знаете е  психотерапевт, писател, поет, сценарист, художник. Един истински БГ интелектуалец разпищолен в десетки сфери, еднакво некадърен във всяка една от тях. Не е бил еднствено футболист, но това е странично хоби достойно единствено за Рот Стюарт и Бойко Борисов

В най-силните си разкази Калин е като Джон Фанти от Али Експрес, в по-четивните като Буковски от Тему а във всички останали опити е като всяка бездарна гъдулка от котилото на списание "Егиоист". Усеща се някаква лека наченка на имитация на Станислав Стратиев, но докато Стратиев е там горе на Еверест, то Калин и приятелчето му Карбовски са тук долу на Лозенската планина. 

Въпреки това, не мога да отрека, че пича има попадения. Изключително много се изкефих на разказа, в който "лирическият герой" художник, убива приятелката си хипарка, изпепелява я и с прахта и маже картини с нея. Ако това беше разказ от хорър клуб Лазарус, мацката първо щеше да бъде ебана във всички дупки, и после чак вече убита и изгорена. В сборника ебане почти няма, в смисъл много се говори за него, но като в сбирка на литературен клуб, все не се случва. 

Друг много силен разказ бе за един доцент пияница, който се скри да порка в една тръба. Когато се събуди, осъзна, че е зазидан под земята и с лазене в лайна и кал излезе на една шахта на гробищата.  Още не мога да разбера за какво е метафора това, но ми напомни за лична моя история, в която заспах в една саксия на 45блок спирката в Младост 1.

Четейки "Има ли кой да ви обича" през цялото си време си задавах въпроса "Има ли кой да ви чете?". Тъжната истина е, че Калин има дар слово, но то е употребено за мракобесни, тъжни и тегави послания. Персонажите са социални несретници, лузъри и загубеняци, за които няма втори шанс а някой дори са родени без шанс. 

Безшансова ще си остане и българската литература.