Да надбягаш Съдбата, Хроники на Седемте Тъпни

 

Съжалявам, че този текст (като много други) започва в нищото, но това е така защото получих много личен „рикуест“ от наш автор! А той е, да възстановя с пълна сила ревютата за майстора на фантастика, и своеобразен учител на перото Явор Цанев. Това е малко проблемно, тъй като в гудса съм го споменавал в ревюта за други таланти, а за него съм писал точно два пъти – сравнявайки го с Рей Бредбъри и Йовков. За благодарност, същият ме мрази в червата и май дори ме заплаши с физическа саморазправа. За това и реших, първото ми ревю от много време на сам... ще бъде за.... Васил Тучков....

Васил Тучков е първият БГ автор, който успя да се само издаде в Бард. Прочетете това изречение внимателно, и ако не може да го осмислете, ще ви помогна. Един драскач обикновено само издава полюциите си при бай Митко и бай Недко печатарите, а не в Бард. Неговата книга „Да надбягаш съдбата“ излезе някъде 2004та с шумна реклама, бая дебел тираж и благословията на Данчо Барда, който е прибрал едни пари. С ръка на сърцето, мога да заявя, че това е единствената книга от която.... не помня абсолютно нищо.

Понеже няма да я чета отново, за да си припомня каквото и да е било, се наложи да си причиня 5 страници от тема в античният форум на Шедоуденс. Това е почти толкова лошо колкото да четеш български автори, но помогна за проучването ми. В темата се стига до извода, че книгата е инфантилна, наивна и в общи линии детска. Като цяло, доста тежка литературна критика от хора с прякори взети от Колелото на Времето, но да не се отклоняваме.

Освен от съдбата, по личен спомен, автора също така е успял да избяга и от добрият стил, четивните диалози и яките персонажи. Историята и сетинга са г-д окей за времето си, но тъй като никой ревизиращ в миналото не си е направил труда да ни каже за какво става реч, а е копирал текста от гърба на корицата, то аз ще направя абсолютно същото.

ИЗБРАНИЦИТЕ – от незапомнени времена древно пророчество кара вълшебници и тъмнопоклонници да търсят Водното и Небесното момче, които ще спасят света, но ще погубят вселената.

КАЙ – има бял кичур в косата, знак за божествено докосване, и въпреки че не го знае, той е Етерал – пратеник на нечий бог.

АЛЪН – чирак в Небесната академия за магии и аномалии, който обаче не иска да бъде вълшебник.

Както се досещате, всички около тая книга е по-интересно от самата книга. Например, във форума на Шедоуденс, може да разберете, че Тучков идва с всички екстри на богатото хлапе: нахален, арогантен, надут и с дебел меджик дек (картите меджик са аутизъм сам по себе си, за които може да се напише цяла статия). И макар тези определения да са писани от индивиди с тотална липса на самочувствие, то те не са далеч от истината, тъй като аз познавам много такива туристи на фендъма, които идват и си отиват.

За книжката на Тучето, се говори още, че с налети в нея едни 5000 лева тогавашни пари а на предните листи гордо стои реклама на соковете БББ. Всъщност, второто дори не е твърдение, а факт който си припомних разлиствайки отдавна пожълтялото си копие на „Да надбягаш съдбата“. Книжката е първа част от трилогия, която обаче така и не видя бял свят. Жалко, тъй като по онова време, да си кръстиш творбата "хроники", бе изключително привлекателно: Хроники на Драконовото Копие, Хрониките на Шанара, Хрониките на Ралмия...

Което ни води и до един друг известен но неосъществен проект на име „Тучковал“. Навряно някаква система, която миксира нескопосаната и дървена система на Ендивал с тази на Dungeons and Dragons или нещо такова. Този творчески проект, не буди нищо друго освен присхмеха на тогавашното РПГ общество.Дали подигравките са уместни, или просто хората занимаващи се с това хоби са специални кристални деца, които само те имат качествата да разбират от ролеви системи, едва ли ще разберем.

Връщайки се на зад, с усмивка си спомням, как се издаде тая книга, както и хората които гопръснаха от критика в стария рпг сайт, който един катил на име „Аквариуса“ модерираше никой да не се обажда, че да не се нарани егото Васильово. Истината, е че Тучков, едва ли помни, че някога е писал книга, и навярно сигурно прави това, което повечето модерни хора правят – занимава се с проекти. Абе като си роден с пари все ще намериш кво да правиш 😆

За съжаление обаче не намери как да напише ТОМ2 на Хроники на Седемте луни Том 1: Да надбягаш съдбата.