[Ревюта от Дълбокото] Вечният Войн

 Дисклеймър: Тази "статия" е писана за Книги Игри. бг и можете да я прочетете  на сайта им.  Тук я качвам за да ми е нещо като архив. 

Най-дълго чаканото ревю на най-дълго чаканата книга-игра е вече факт. И то не къде да е, а на сайтеца на моите нови приятели, неможачите Книги Игри.БГ (Да не се бърка точка НЕТ, който е на някой си Вилиян, който го бил откраднал от някого си или нещо такова). По традиция най-дългоочакваните произведения са и едни от най-тъпите, така че това ревю може да ви остави доста разочаровани. И няма да ви се сърдя, чувствах се тъпо като четох Пичо, чувствам се още по-тъпо да пиша за него.

Не за друго, ами просто, както често се случва всичко около тая книга е в пъти по-интересно от самата книга. Например това е книгата, която шест пъти влиза и излиза от печатница, поради различни издателски затруднения; като лошото време и изборите. Когато звездите се наредиха, един пергиш на име Илко саботира целият тираж с 50 бройки и всичко беше отложено за Октомври. Октомври обаче неусетно стана Декември. През това време някакъв луд с прякор Тед Бън (известен още като Тъп Гъз) е в интернет война с Boris Backyard. И това се случва докато издателят на тази книга, клечи по долни гащи зад една врата, да дебне момчета да им краде парите. В същото време по паважа се чува подрънкването на Трамвая...

Ще полудея, и по-тъжното е, че всички описано горе не само е истина, но и е обидно малка извадка от целя цирк, който цари в момента в жанра наречен Книги-Игри. Но ето че, отново се отнесох в странични теми.

Това е ревю за Вечния Воин, която всички ние познаваме като Епичният Елф Пичо. Никой не знае кой и кога лепна този прякор на отрочето на Боби и Уейн, но мога да кажа, че много приляга. Дори виждам пропуснат шанс, в който това е сатира в духа на Патрул за Ада, но във фентъзи сетинг. За съжаление издателят (Александър Паунов Козарев) си изфабрикува анкета, в която ние да гласуваме за жанр на новата книга на Боби. А това което иска публиката иска явно са елфи, смръдливи джуджета, магия и войни. Боби и Уейн отвърнаха на призива. И ето че искахме, войн но получихме крадец....

Ако не сте разбрали, вие в тази история влизате в ролята на Силмарил Сивия. Той е елф крадец, който е опандизен от джуджетата. Елфка Инквизиторка, ще може да те измъкне от зандана. Разбира се, цената за това е, че трябва да влезе в ролята си на крадльо и да задигне някаква гривна... или огърлица. Това само защото си най-добрият крадец™ на света. Не става съвсем ясно, как бидейки легендарен крадец, си се озовал от некадърност в зандан на джуджетата, но хайде сега подробности.

Боби (това е Богдан Русeв известен още като Робърт Блонд) ви дава и алтернатива. Да не съдействате и да се извадите от зандана по свой начин; което включва нелепа слап стик комедия в която или избягвате ползвайки фуера, анда или уатевър, или оставате там да гниете завинаги. Тук идва и първата нелепица, тъй като варианта да се оправяте сам с бягство, ви е предоставен след като шкартирате предложението на елфата втория път. Ако шкартирате тази среща още в началото, тогава живота шкартира вас и играта приключва още преди да е започнала.

Което ме накара да повдигна вежди, как така просто си оставаш в затвора до края на дните си ако няма изкусително предложение за приключение, но явно не съм внимавал достатъчно. Извън зандана на джуджетата, героя ви Силмарил се впуска в търсене на какъвто е там златен предмет за търсене/крадене. Играта е разделена на 4ри глави, което е много полезно, тъй като така може да си тракнете препратка към грешен епизод. Няма да е разпечатка на на Блонд и Уейн ако няма сбъркани епизоди, това е запазена марка на „тандема“.

Не знам какво повече бих могъл да кажа за сюжета. Боби, който се опита да напише сериозна книга, явно си е взел поука и е написал юношеска такава. В този ред на мисли, Епичният крадлив елф на нивото на Абаносовия Дракон на Торо, но с една голяма разлика. В Абаносовия Дракон Котарака има уникалната възможност да изплющи червенокоса кугърка. Докато със Силмарил, може само да се отбиете при куца проститутка, както и да хвърлите бой на едни стриптизьорки (не се шегувам). Не мисля, че романса е задължителен елемент за една КИ, но дали има такъв в тази аз не разбрах, тъй като така и не я прочетох до края.

Бойната Система в играта е направена като за слабоумни. Явно Боби е преценил, че феновете му или са ментално застинали в 90те, когато са били на 13 години. Или просто умората на 40 си казва думата, и никои не му се занимава с безумни математики, като тези които е творил Торо в Абаносовия Дракон (тема на друго ревю). Надявах се, да е второто, но когато се върна на показателите кръстени Анда, Фуера и Клария си казвам „НЕ, това действително е писано за инфантили дълбоко застинали в 90те“. Иначе ако тия нежни елфически песнопения ви объркват, то аз ще ви ги преведа; Анда е сръчност, Фуера е крепкост а Клария ви е общо взето маната. Не ми се наложи да използвам нито едно трите по предназначение, тъй като четох всички по диагоналната за да може да имаме ревю в срок!

Между другото, никъде в жалкото обяснение за бойна система, не се обяснява дали при разлика в заровете има някакъв марджин за щета или всичките ти успешни хвърляния правят по 1? Но явно в двете години предпечатна подготовка и теглене на стоков арт, никой не имал време да прави бета тест на правилата.

Което ни води на последната тема – оформление и празни обещания. Уви, това ревю стана прекалено дълго, а които е запознат с каузата Книжен Задник, знае че обикновено пиша по няколко абзаца. Това значи, че аз съм ментално и физически уморен, но за да ви задоволя крастата ще се насила да кажа, че оформлението и арта са меко казано... интересни.

Книгата се казва Вечният Войн (“о“-то е оставено да се търкаля в заглавието) но героят е крадец. В приключението има елфи, огри, джуджета но на корицата има персонажи от филмите на Кевин Смит (!)!!! Арта е микс от български художник и стоковия арт на Дийн Спенсър. В следствие на което картинки има на всяка страница, което е много яко, но не и когато епизодите очевидно са редактирани за да пасват на готовият стоков арт.

Откровеното ми мнение е, че като цяло Вечния Войн е сериозен ъпгрейд спрямо тотално окепазения Път на Тигъра, а Госпо а текста на Боби е окей като за юноши... продължавам да го натъртвам, тъй като за мен е необяснимо защо 40 годишен човек, би се редил на опашка да вземе автограф от друг 40 годишен чичка, които е бил някога релевантен. Но това магията на Книгите-Игри...