Среднощни светлини

Вчера си пускам телевизора и разбирам, че в Разград по случай 14тата титла, е имало голям купон на тима пред по-малко фенове и от тези на наградите на Цитаделата. Нарочно отворих по този начин темата, тъй като автора написал Среднощни светлини е от школата на Цитаделата, и явно е толкова голяма работа, че труда му не заслужава да бъде споделен в Читанка.

Но нищо, аз имам един друг шедьовър излязъл изпод перото на маестро Иван Русланов (известен като eragon16) който може да бъде намерен напълно безплатно при правилно гуглиране:

Цитаделата-една мечта,

тя е сбъдната мечта,

цитаделата, дом на всички чудеса,

най-добрия форум на всички времена.

Нарочно копирах само един абзац от общо три на тази невероятна проза, тъй като ако прочетете цялото стихче има риск да умрете от криндж. За тези, които не знаят, кариерата на Иван Русланов започна точно с подобен тип творчество, което докато го четете и започвате да усещате как мозъчните ви клетки са подложени на геноцид. За издаването на първата книга на Русланката (Черният Ангел) съм способен да напиша истинско журналистическо проучване, тъй като говорим за изборна машинация в конкурс за книга, на която дори Сибин Майналовски не е способен. 

Но това ще си остане в далечното бъдеще. Сега да се съсредоточим върху по-добрата книга на ерагон шейстнадесет, която е издадена от РЕАЛНО издателство и анотацията на книгата звучи така: 

Дамян е амбициозен биолог, чието ежедневие е изпълнено с наука и пътувания. Но едно анонимно писмо успява да обърка натоварения му график. Опитвайки се да намери автора на посланието, той среща отдавна забравената Ана. Съдбата отново ги събира, за да се признаят чувства, потискани дълги години. Дамян отхвърля любовта и се отдава на науката, а Ана се омъжва за известен политик, започвайки да води борба за човещината в себе си – въпреки политическите машинации, които я заобикалят.

Are you with me? Този сюжет, звучи ли ви познат? Ако продължавате да не схващате (а след това стихче не бих ви винил ако IQ-то ви е паднало под 50) то нека наменка следното. Един пианист от холивуд, срещна една актриса. Съдбата ги събира за да признаят чувствата помежду си. Пианиста отхвърля любовта за да ходи по турнета с новата си банда, а актрисата започва успешна филмова кариера... Това е сюжета на ЛаЛа Ланд, филм които излиза 2016 година, по същото време в което е издадена и Среднощни светлини.

Не намеквам абсолютно нищо с това, а дори си признавам, че и сравнението ми е доста far fetched. Но имайки предвид тоталната липса на талант на Иван Русланов, то вариантът книгата му да е добра,  е като вица за извадения синтезатор в балканска кръчма. Тоест шанса да чуете депеш моуд клони към нула.