Попа Валенс и Олтарът на Тъгата

Хрумна ми идея за сценарий за филм със заглавие "Седем твърдения, седем лъжи". Писател - неудачник, който е бил звезда през 90те заради успехите на най-добрия си приятел. Днес живее в свой си свят и опитва да издаде книга без да има готов текст. Ще е нискобюджетен филм сниман в една стаичка. Ето ви и отварящата сцена: Дебел човек седи по гащи и чати зад аватар - своя снимка от началото на милениума. На стената плакат на най-успешната му самостоятелна книга - Павиани срещу крокодили.

С това общо взето се изчерпва и продукционният живот на вечното продължение на Попа Валенс. Но това ревю не е за несъществуващата (вече 10 години поне) книга, а за най-първата от поредицата от 5 книги. Книга издадена по времето на първата ви ерекция 95та година (това е ремарка за петте ми ми фена от книгите игри, останалите не сте били родени ощe). 

Олтарът на Тъгата поставя началото на приключениеята на отец Валенс. Според ревюто на книги-игри.нет, това е една интригуваща книга изпълнена със стихии и загадки. Реално е една тетрадка под 100 страници, 1/3 от която е инфо дъмп. Не се ебавам, първите 20 страници са предисторията на Валенс а следващите 10 геополитическа карта на света последвана от анкета колко добре познавата библията. Реалният геймплей е по-малко 70 страници, но аз никога не съм очаквал много от тандема блонд и уейн, така че няма смисъл да се напъвам по тая крива. 

Светът на Валенс е Trench Crusade преди Trench Crusade. Тоест алтернативна история на средновековна Европа, в която пъплят демони и разни други приказни феи. В основата си обаче е просто една криминална история с дяволи, която отец Валенс (в случай вие, тъй като е написана от първо лице) трябва да реши. 

Истината е, че помня Олтарът като средняшки фентъзи разказ замаскиран като книга-игра. Реално това, което продаваше книгата бяха илюстрациите. Поредицата всъщност се казва Валенсиански Хроники, но две от тях не са за Валенс. Единият от авторите (въпросният писател неудачник за когото предложих да се направи филм) от 2014та тийзва някакво продължение по форумите, но ако искате да се запознаете по-добре с тези истории, просто прочетете ревютата на книги-игри-нет.

Авторите на този сайт не се срамуват от спойлъри и ще ви разкажат всичко което искате да знаете, няма нужда да четете книгите! И може би е по-добре така, защото Олтарът на Тъгата е една от онези книги, които ви тласкат към носталгия за добрите стари времена и това колко яко беше 90те. Но когато ги разгънете и започвате да четете, осъзнавате че 90те бяха скапани и лайняни и зад блока където сте си играели съседи ви замерваха с употребени кондоми и буркани.